Коколино
Last Update: 03.10.2016
    Спомняте си омекотителя "Коколино", нали?
Винаги, когато мислим имена за вече родените ни котенца сме много придирчиви. Обикновено изчакваме котенцата малко да пораснат, та сами да си подскажат как ще се казват чрез характера си.
Мислим ли, мислим. Следим сигналите...
   И така, Коколино дълго си нямаше именце. Една вечер, докато правя вечеря, приятелят ми слага някакви неща в пералнята и възкликва: "Сетих се! Коколино!".

    "Ама естествено"- плескам се аз по челото!
    ...И така бе кръстен малкият пухкавелец!
    Вкъщи бе едно от най-гушливите котенца. Размазан като на филия, гледаше телевизия върху приятеля ми. Мекичък и нежничък. Той бе запазен за семейство от София още преди раждането си. Стопаните бяха въодушевени безкрайно и ми звъняха през седмица.
    Към края на втория месец всяко коте бе резервирано и когато получих обаждане от мил господин, който много желаеше тъкмо бирманска котка бях принудена да му откажа.
    Минаха ден-два и се замислих, че стопаните му изобщо не са го потърсили. Звънях. Нищо.
Вече съм се убедила, че няма нищо случайно. Пратих смс на новия човек и не щеш ли намерих едни от най-готините ни стопани! Те дойдоха още същата неделя-баща и син, и радостни си го отнесоха в Панагюрище, където днес живее Коколино.
   

   Скоро получих и първото писмо от неговата стопанка, с която не успяхме да се запознаем при взимането. То беше толкова мило и така ни развълнува...
     В линка по-долу сме публикували и още писма от стопаните: когато Коколино навърши един месец и когато беше вече на десет. В тях подробно ни описват характера на малкия и любимите му занимания...а той май добре си прекарва. Огромно "БЛАГОДАРЯ" на стопаните му, че споделят с нас личните си преживявания и емоции. За нас е особено важна обратната връзка, както за характера на котето, така и за неговото физическо развитие, което следим със снимките, които те ни изпращат! Мили хора, винаги сте ни вълнували с писмата си!
Поздрави от нас!

                       
Отвори
  тук!
На месец...
На три месеца...