Има множество теории за произхода на Свещената бирманска котка. Маркираната локация в името й веднага насочва към азиатската държава Бирма, или както е днешното й име- Мианмар. Тя се намира в югоизточната част на Азия, граничеща с Китай на север, на изток с Лаос, на югоизток с Тайланд, на запад с Бангладеш и на северозапад с Индия. Страната е известна с величествените си будистки храмове (пагоди), огромни двествени джунгли и красиви плажове. Съставена от над 100 етнически групи, всяка от които със своя собствена самобитна култура и език. Твърди се, че в миналото монасите от тази страна са имали за другар именно бирманска котка, поради факта, че тези животни притежавали висока енергетика и чувстителност към заобикалящия ги свят. Близкият контакт между  стопанина и верният му другар, спомагал дълбоката медитация и  духвоните търсения на обучаващите се монаси.
                Другото любопитно нещо е, че те били познати като закрилници на тялото от вмешателства на невидими същества по време на астралните пътеществия на господаря им. Именно това ни вдъхнови да кръстим нашия развъдник Fluffy Guardians, което в превод означава пухкави закрилници. Също така бирманските котки са известни и като шаманите в котешкия свят.
                Всички истории за бирманската котка обикновено започват с някаква форма на следната легенда:
             Преди много векове, близо до кристално езеро, заобиколено от величествени планини, се намирал будистки храм Лао-Чун. Той бил охраняван от сто бели котки с жълтеникави очи, с дълга копринено мека козина. Вярвало се, че котките всъщност са носители на душите на монасите от храма, които напускали света на живите. Те се прераждали в тези котки и отново се завръщали в храма. Покровител на храма била богинята Цун Куан Це (известна също и като богинята на прераждането).  Тя била представена от златна статуя с блестящи сапфирени очи.
                Приживе един от монасите Мун-Ха, често медитирал пред статуята на богинята. До него винаги стоял неговият верен котарак Сит. Един ден, по време на поредната медитация, мародери от Сиам нападнали храма. Монахът бил убит, а с котарака Сит се случило чудна промяна. Той стоял върху тялото на господаря си, вперил молитвен поглед в богинята. Когато го намерили очите му били станали сапфирено сини като нейните, козината добила златист оттенък, но лапичките които докосвали тялото на Мун-Ха останали чисто бели. Оттогава всички котки в храма придобили тези белези.
                    По-новата история на породата, започва с пренасянето й в Европа през XIX век. Има няколко версии за това. Една от тях се свързва с имената на Майор Гордън Ръсел - офицер от британската армия, служещ в Бирма и френският изследовател Огюст Павие. През 1885г. по време на една от  многобройните войни между Бирма и Сиам е атакуван един от храмовете на Бирма. Тогава Ръсел и Павие помагат на монасите да организират защитата и да опазят храма. В знак на благодарност монасите ги даряват с една двойка бирмански котки. По време на дългото пътуване до Франция мъжкият умира, но женската се оказва, че е бременна и ражда своите рожби на френска земя.
                    Друга версия използва добре позната фигура от тази епоха, и посочва, че г-н Вандербилт, американски милионер, закупил няколко бирмански котки от неверен слуга в храма, докато обикалял Далечния изток.
                  Свещената бирманска котка за пръв път е призната от френската федерация FIFE, през 1925 година. От тогава тя печели верни последователи по цял свят.

Dieu d'Arakan, първият представител на породата участващ в котешка изложба. Снимката е от 1932г.
История и легенди
Last Update: 03.07.2017